29.01.2025 г., 9:09  

Попури 2016

286 0 0

Ще се престоря пак, че си различна....

Но усещам и знам - ти си същата.

Всъщност ти си, която аз обичам.

И това ще бъде нашето завръщане.

 

Аз изчезвам. Мен вече ме няма.

Днес съм тук - а утре съм там.

Да, така е - и няма измама.

Но в кокпита съм винаги сам.

 

Всичко е начертано и е орисано.

Само трябва да го изживеем.

Всяка песен отдавна е написана.

Само трябва да я изпеем....

 

Не можеш да си моето момиче.

Ала не си ли още по-самотна?

Кажи ми пак, че другиго обичаш.

Кажи, и че обичаш го страхотно.

Говориш.... Но очите ти са тъжни.

И може би това е любовта ти.

Ала мълча. Не си ми с нищо длъжна.

И вече сме си сякаш непознати.

 

Да, зная - ти си моето момиче.

И всичко пак започва - отначало.

Но продължавам тебе да обичам -

и времето за мен е сякаш спряло.

 

Ала аз съм пилот, и ще стигна летището.

И във този миг съм на всичко готов.

Знай - мен пази ме и ме спасява от нищото

една луда и невероятна любов.

 

Той е чел "Винету". Нищо друго не знае.

Освен скалп как се сваля. И това е. Дотам.

Обещаваше много. Но за народа нехае.

И оказа се шут. И оказа се хам.

 

Нов товар болка ме чака.

Въпреки че съм силен.

Пак ме взима мен мракът.

Не за пръв път умирам.

Пак, отново, ще воювам.

Със кого - пак не зная.

Пак, отново, ще рискувам.

Ала това не е краят....

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...