Попътна песничка
И аз като Сизиф очи притварям
и бутам по баира битието -
достигам до върха
и с него падаме в дерето.
Поплаквам си и пак - нагоре,
че няма кой съдбата ми да мъкне.
Попътна песничка поти се с мен
и плаши драките крайпътни.
Усмихвам се на гладната им паст
и гледам да не ги докосвам -
над корените им друг има власт, ...