Попътна песничка
Попътна песничка
И аз като Сизиф очи притварям
и бутам по баира битието -
достигам до върха
и с него падаме в дерето.
Поплаквам си и пак - нагоре,
че няма кой съдбата ми да мъкне.
Попътна песничка поти се с мен
и плаши драките крайпътни.
Усмихвам се на гладната им паст
и гледам да не ги докосвам -
над корените им друг има власт,
а аз - промяната износвам...
Невидими са раните
от видимите битки
(и аз под дрехата на кожата
с тъга и гордост си ги нося),
но те не ме превръщат
в по-добър човек.
Когато ме боли от въздуха,
изпълващ дробовете,
преди да падна
на последствията в плен,
аз знам, че и вода целебна
думите ни носят...
Прегръщам те. Бъди до мен...
http://vbox7.com/play:ead93ca752
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
