9.06.2021 г., 10:18

Пораснала любов

470 1 0

Любовта ни е пораснала. 

До ъгълчето, 
скрито зад усмивката,
до миризмата, 
с кожата сраснала
и до онази същност, 
точно под обвивката.

 

Любовта ни е голяма.
Колкото хоризонтите в очите, 
като липсата с размер на яма, 
колкото е смисълът на дните
и времето, което все го няма. 

 

Любовта ни е стара.
Като белия косъм в косите, 
като молитва, която душата повтаря, 
като вечния път на съдбите
и огънят, който все не догаря.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...