Jun 9, 2021, 10:18 AM

Пораснала любов

  Poetry
472 1 0

Любовта ни е пораснала. 

До ъгълчето, 
скрито зад усмивката,
до миризмата, 
с кожата сраснала
и до онази същност, 
точно под обвивката.

 

Любовта ни е голяма.
Колкото хоризонтите в очите, 
като липсата с размер на яма, 
колкото е смисълът на дните
и времето, което все го няма. 

 

Любовта ни е стара.
Като белия косъм в косите, 
като молитва, която душата повтаря, 
като вечния път на съдбите
и огънят, който все не догаря.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...