катеринарина (Катя)
331 972
10.12.2007 г., 13:36 ч.

Порасналата твоя дъщеря 

  Поезия
4916 2 63

Не ù харесва градуса на водката,

която си отпивала нощеска.

Как галиш в полусън гърба на котката...

и как е тиха бледата ти треска.

Как белите бедра си извъртяла -

безсрамно, изкусително-нахални.

И как си полумъртва. Но и цяла.

В прегръдката на меката си спалня.

Усмивката ти тръпнеща я лази

по крехката изгубена душа.

Научи се от мъничка да мрази.

Не себе си.

Не теб.

A любовта.

Която я накара да те гледа

в най-пошлата ти същност на жена.

Да вижда как я търсиш отегчена

във пълните бутилки Самота.

Която я принуди да порасне

по ъглите на тъмния ви дом.

Която ù попречи да угасне,

сред мръсните стъкла от Периньон.

И пак ще те прегърне уморено,

когато се събудиш абстинентна.

Сълзите ти ще гледа изумено.

Косите ти с ръчица ще отметне.

И пак ще търси погледа на майка,

прокрадващ се в безумните очи.

Отново ще те моли да престанеш.

А ти виновно само ще мълчиш.

......................

И пак ще те изпрати на вратата.

С надеждата, че вече си добра.

Тя кротко ще те чака.

Дъщеря ти.

Порасналата твоя дъщеря.

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отново - невероятен стих!!!
  • Хубаво е човек да разрови архивите. Страхотно попадение!!!
    Нямам думи! Поздравления!!!
  • "Човек трябва да е имал много тъжно детство, за да има желание да порасне." Дж. Ъпдайк (Oт страничката на alisa_wonderland.)
  • Такъв стих не се коментира. Изживява се.
  • Разтърсващ!!!
  • Господи... След този стих спирам да чета повече за днес. Сигурно ще кънти цяла вечер в главата ми. Изключителен е, оставя те без дъх...
  • !........................................
  • Регистрирах се, за да напиша този коментар... Сега не знам какво да напиша... Владея достатъчно добре три езика и пак не откривам думичките... Поклон!
  • Не се сещам за стих в сайта, който да съм чел повече...
    И всеки път Е!
  • Този стих го знам наизуст вече, но всеки път ме оставя без дъх... И този път...
  • Възхити ме... и ме разтърси до дъно...
    Порасналата дъщеря- преждевременно ... и насила.....
  • ^^^ Разтърсващо!!!
  • Няма кой да надскочи летвата на този ти стих, Кате!
    Никога не съм си тръгвала от тук!
  • ...
    Имам нужда да спирам точно тук, често...
    Имам нужда!
    Кате!
  • тук съм... пак... мълчешком...

    !!!*
  • Регулярно си наминавам оттук, Кате...
  • Кате, все още този стих е в съзнанието ми...
    Все още...
  • как така съм пропуснала този твой стих Катя...
    Не мога да коментирам...плача...
  • Всеки път, когато съм тук си мисля, че няма какво повече да напиша...
    Въпреки това, отново и отново оставям коментар...
    Защото всеки път този стих ме дамгосва... всеки път...
    ...
  • БРАВО!!!
  • ...

    велико!

    да не говорим, че снощи гледах "От улицата до Харвард" - жесток филм!

    Жесток!

    поздрав, Катя!
  • Чат-пат наминавам насам...
    Един от най-добрите стихове в сайта!

    Ave

  • Поетеси като теб наистина вдигат летвата много нависоко и затова съм тук, в този сайт - да има с кого да меря крачка, аплодисменти за пореден път!
  • Аз... пак съм тук...
    И пак просто немея!
    Този стих още дълго ще го чета...
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!*
    Строши ме
    на съвсем несъбираеми частици.
  • Достигаш много навътре! Поздравления!
  • Иииии... отново любимият ми стих И през 2008 година!!! Засега.
  • Катя, позволявам си пак да попиша при теб просто за да ти пожелая топлина и хармония. И не само по празниците!
    Този твой стих раздвижи много мисли.
    Нека идващата година ти сбъдне нещо, което си пожелаваш от дъното на душата си. Сигурно има такива неща.
    И нека е усмихната.
    Поздрави и най-добри пожелания!
  • Непрекъснато си обещавам, че ще спра да го чета, но така и не успявам.
    А този път ще споделя:
    Потресаваща картина! Тъжна действителност! Качествена поезия!
    "Порасналата твоя дъщеря" ще остане завинаги в съзнанието ми.
    Поздрав за таланта ти!!!!!
  • Не.... това наистина ме разбива всеки път...
  • Дълговечност в думи...Пезия...
  • Настръхнах!...друго няма да кажа
  • Стига бе!!! Страшен е този стих!!!
    Имам две дъщери...Все още недостатъчно пораснали, надявам се...
    Абе разби ме!!!
    Искам да ти пожелая нещо, но не знам какво. По-добре ти си го пожелай, пък аз ще ти пожелая да ти се сбъдне
  • Не мога даже да преглътна!!!
    Толкова силен стих... не, не може да бъде!!!
  • Това е нечовешко. Това е извънземно.... ПОКЛОН, НЕВЕРОЯТНИЦЕ!!!
  • Разтърси ме!!!
  • Прочетох го още веднъж... то е ясно. След такъв стих си лягам. Сигурен съм, че дори да прочета нещо еквивалентно, най-много да омешам вкусовете... Надрусах се от този стих, честно! Ще си го прочета пак на сутринта. Едва ли за последно!
  • Катяяя, как ме раздввижи само... Не поклон, а прости ми, че си позволявам да коментирам такъв стих... този стих. Перфектен!
  • Онемях...
    Паздрави Катя.
  • Обичам да те чета!
    Бисер си!
  • Нямам думи!!!!Невероятно си го описала!!!Занемях!!!
  • !!!!!
    Разтърси ме, Катя!
  • Този стих е разтърсващ! От него лъха ужас, отчаяние и безнадеждност!Много истински! Дано, дано не е нещо преживяно!
  • Разстърсващ стих!
    Невероятна образност и емоционалност!
    Поклон!
  • Не мога да си тръгна от тук!
    Този стих просто ще ми остане винаги в ума!
  • Остави ме без дъх!!! Страшно силен..разтърсващ..разкъсващ стих!!! Аплодисменти!!!
  • РАЗТЪРСВАЩО СИЛЕН СТИХ!!!
  • стихийна си, поразяваща!
  • Страшно силно написано!!!
  • Жестока болка ме прониза...
    А на теб, талантливата млада поетеса - ДЪЛБОК ПОКЛОН!!!
  • Плача, а аз уж рядко плача...

    Нямам думи да изразя това, което чувствам! Силна, пробождаща Поезия! Аплодирам те!
  • КАТЕее...!!!
  • Вцепених се от силата на словата ти!
    Невероятен стих!!!
  • Аплодисменти, Кате!!!
  • Ах, образите са толкова ярки, че заслепяват, а странното е, че така още по-ясни стават.Стихът е уникален!!
  • !!!!!!!!!!Без думи!!!!!!Страшно силен стих!
  • Силен стих! Много поучителен !
  • И аз нямам думи....страхотно е.Тръпки ме побиха.Поздравления!!!
  • Наряза ме на парчета...
    Силна поезия е това... невероятно силна.
    С много обич и възхищение, Катерина.
  • Този стих ме хвана за гърлото!
    Ужас! Нямам думи !
  • Боже...!
    Как се коментира това!?!?
    Дъх не ми остана, Кате... дъх...
  • Поздравления!
  • !!!!!!!
    Това ме разби на хиляди парчета!!!
Предложения
: ??:??