Порасналата твоя дъщеря
Не ù харесва градуса на водката,
която си отпивала нощеска.
Как галиш в полусън гърба на котката...
и как е тиха бледата ти треска.
Как белите бедра си извъртяла -
безсрамно, изкусително-нахални.
И как си полумъртва. Но и цяла.
В прегръдката на меката си спалня.
Усмивката ти тръпнеща я лази
по крехката изгубена душа.
Научи се от мъничка да мрази.
Не себе си.
Не теб.
A любовта.
Която я накара да те гледа
в най-пошлата ти същност на жена.
Да вижда как я търсиш отегчена
във пълните бутилки Самота.
Която я принуди да порасне
по ъглите на тъмния ви дом.
Която ù попречи да угасне,
сред мръсните стъкла от Периньон.
И пак ще те прегърне уморено,
когато се събудиш абстинентна.
Сълзите ти ще гледа изумено.
Косите ти с ръчица ще отметне.
И пак ще търси погледа на майка,
прокрадващ се в безумните очи.
Отново ще те моли да престанеш.
А ти виновно само ще мълчиш.
......................
И пак ще те изпрати на вратата.
С надеждата, че вече си добра.
Тя кротко ще те чака.
Дъщеря ти.
Порасналата твоя дъщеря.
© Катя All rights reserved.
