Порцеланова кукла
598
0
0
Лицето – вкаменено от студения вятър,
очите – гледат безшумно напред,
устните – разтворени от някакъв крясък –
тих,
безшумен
вик.
Ръцете - допрени ò студена стена -
огледало на някакъв призрак.
Той тихо и мирно почива така,
уморен след поредния писък -
един тих,
безмълвен
вик.
Студения поглед в огледалото впива
призракът – порцеланова кукла.
Остава там, никъде не ще отива,
а ще слуша своя
тих,
безмълвен
вик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Всички права запазени
