Порцеланова кукла

Feb 4, 2012, 11:01 AM

Poetry » Phylosophy

498 0 0

Лицето – вкаменено от студения вятър,
очите – гледат безшумно напред,
устните – разтворени от някакъв крясък –
тих,
безшумен
вик.
Ръцете - допрени ò студена стена -
огледало на някакъв призрак.
Той тихо и мирно почива така,
уморен след поредния писък -
един тих,
безмълвен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Порцеланова кукла

Искате да прочетете повече?

Random works