Поречия
Камък по камък, градежът расте,
а под него се вие и шири реката.
Сянка на птица. Мечта на дете.
Стигат се. Гледай пътя в краката.
Няма го старият сръчен лодкар.
То и надеждата му, една е измама.
Тегли невярно везната – кантар
и перото на дните насита си няма.
Мостът полека надига снага.
Сякаш изпива ей тези мазоли.
Другият бряг не протяга ръка
и протегнатата не ще, но защо ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря, Светличка! Поздрави и от мен!
