25.08.2018 г., 22:07 ч.

Поречия 

  Поезия » Философска, Друга
622 6 10

Камък по камък, градежът расте,

а под него се вие и шири реката.

Сянка на птица. Мечта на дете.

Стигат се. Гледай пътя в краката.

 

Няма го старият сръчен лодкар.

То и надеждата му, една е измама.

Тегли невярно везната – кантар

и перото на дните насита си няма.

 

Мостът полека надига снага.

Сякаш изпива ей тези мазоли.

Другият бряг не протяга ръка

и протегнатата не ще, но защо ли?

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??