29.07.2008 г., 9:52 ч.

Порочен кръговрат 

  Поезия
877 0 19



                                                                       "Истински начин да отмъстиш на врага си
                                                                        е да не приличаш на него" Марк Аврелий



Биеха го сутрин.
И вечер.
Ей така!
От любов!
А то...
не беше грешно...
Само роди се
в този труден живот.
Караха го да избира –
ключ,
колан
или въже.
Избираше си ключ.
Та да боли!
Да се пръсне малкото сърце.

Порасна
и... забрави.
Онзи ужас
и онази тъга.
Всеки ден
налагаше си волята –
над своето дете.
И жена.
Порочен кръговрат.
Нечовешка игра.
Но ти
си способен
да я спреш.
Не утре,
а точно сега!

                                                                                 

© Ванина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много истинско ...
  • Виле, благодаря!
  • Просълзих се...
    Много, много силен стих!
  • Благодаря, Марго!
  • МНОГО СИЛНО!!!!!!!!
  • Благодаря, Ани!Хубаво е да не сме безразлични!
    Благодаря и на всички други!
    Нимфадорка, моля те пиши ми как според теб най-добре ще изглежда финала!Благодаря предварително!
  • Апелът в този стих е много силен! Предала си ужаса от насилието с малко, но достатъчно силни думи. Поздрав за това!
  • Силен стих с разочароващо банален финал.
  • Ужасно силен стих!!! Аплодисменти, Ванинче, и прегръдки!!!
  • Ванинче пак съм тук, само за да добавя още нещо към твоето послание.
    Мисля, че всеки го е чувал.

    ,,Аз съм човекът който тормозеше като малък,
    Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък!
    Аз съм човекът, който те отвращаваше,
    Аз съм човекът, на който се подиграваше!
    Аз съм човекът, който плашеше до смърт всеки ден,
    Аз съм човекът, който стоеше безмълвен,смутен
    Аз съм човекът, който носи болка в учите си,
    Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си!
    Аз съм човекът живял в страх и насилие толкова време!
    Аз съм човекът разрошен от това време!
    Аз съм човекът, който се давеше в презрение!
    Аз съм човекът, който проклинаше своето рождение!
    Аз съм човекът, който мачкаше за забавление!
    Аз съм човекът от твоето поколение!
    Аз съм човекът чието име не знаеш!
    Аз съм човекът за когото нехаеш!
    ТИ МИСЛИШ,ЧЕ Е ГОТИНО ДА СИ СВИРЕП,НО И АЗ СЪМ ЧОВЕК!
    КАТО ТЕБ!НЕ БЪДИ БЕЗРАЗЛИЧЕН!БЪДИ РАЗЛИЧЕН!''
  • Благодаря, че прочетохте!
  • Силно!
    Поздрав!
  • тъжно...болезнено тъжно...
  • Вани... много болезнен стих!
    Много!
  • Страшно!!!!
  • Това е порочният кръг в модела на поведение!
    За съжаление!
    Хубав сих!
    Браво!
  • !!!
    Поздрав!!!
  • Много страшно е това.За съжаление много често срещано.
  • старшно е...и винаги ще боли!!!много,много силен стих!!!!
Предложения
: ??:??