Казват, странник – това означава,
че роден си по-различен,
без вятър попътен следваш мечти,
но не те приемат за себичен.
Винаги летиш след тях,
бързаш да ги настигнеш,
готов да нахлуеш в ада
и скали да повдигнеш.
Като птица волно пътуваш
и не ти е потребен билет.
Понякога обич е нужна
или вярност и малко късмет.
Зная, нелесно се срещат,
много са рядко дори,
но да ги откриеш е тръпка
и в това е щастието. Нали?
Ние мразим кръстопътища,
живуркаме си зад стобори.
Но защо бленуваме нощем,
че с някого кръжим в простора?
Черно-бели или цветни,
сънища плетат дантели.
В покров се те превръщат
от желания заветни.
Странник е порода рядка.
На стоп пътуват или не –
не търсят те попътен вятър
и не умират никога на колене.
© Вили Тодоров Всички права запазени