May 13, 2010, 8:42 PM

Порода странник

  Poetry » Other
671 0 4

 

Казват, странник – това означава,

че роден си по-различен,

без вятър попътен следваш мечти,

но не те приемат за себичен.

Винаги летиш след тях,

бързаш да ги настигнеш,

готов да нахлуеш в ада

и скали да повдигнеш.

 

Като птица волно пътуваш

и не ти е потребен билет.

Понякога обич е нужна

или вярност и малко късмет.

Зная, нелесно се срещат,

много са рядко дори,

но да ги откриеш е тръпка

и в това е щастието. Нали?

 

Ние мразим кръстопътища,

живуркаме си зад стобори.

Но защо бленуваме нощем,

че с някого кръжим в простора?

Черно-бели или цветни,

сънища плетат дантели.

В покров се те превръщат

от желания заветни.

 

Странник е порода рядка.

На стоп пътуват или не –

не търсят те попътен вятър

и не умират никога на колене.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • А нима е важно дали си "черна овца" или бяла. Все едно средата, в която си избрал да се храниш е "стадо". Затова странниците не са и никога няма да бъдат "част от стадо". И са готови, защитавайки свое виждане, да застанат срещу него.
  • Разбира се, че е по - лесно да си бяла овца, но ги има и черните. И те никак не са малко, бих казал. Истинските черни овце.
  • Благодаря! Но не мисля, че всички имаме характер и воля да дишаме, да сме странници. Защото е по-удобно да си част от оркестър, от група. А странниците никога не са част от стадо, "колектив" или както и да го наречем по друг, по-възпитан начин. Иначе не биха били странници... Аз вярвам в това!
  • Ние всички сме странници в странна земя, ако перифразирам Мейдън.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...