Поройното момиче!
Шушукат дърветата тихо...
Шепне вятърът също... О, да!
И ето, виж – пиша ти стихо,
изпълнено с нежност, с тъга!
Всичко ми навява за Теб...
И небето... И слънцето даже!
И нежност ти си за мен...
Защо така, защо ме наказа?
Не мога да затворя очи...
Не мога и да дишам спокойно...
В мен сега всичко вали,
защото съм момиче поройно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина каменова Всички права запазени
