17.01.2006 г., 21:09

Портрет от сълзи

1.5K 0 0

 

Усещам празнота,
отронвам мъничка сълза,
а после още една...
Пълзят по моето лице,
както тъгата в това сърце.
една по една ...
Сбръчкват лицето ми ,
измиват цветните нюанси.
една след друга...
Бързат да скицират живота
вдъхновени от тъжна съдба.
всяка една...
Отпечатва знака на болката.
и рисува една тъжна картина.
а последната една....
Кога ли ще довърши портрета
изписвайки часа на Смъртта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирена Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...