8.10.2025 г., 6:47

Портретът на Химера

219 0 0

Портретът на Химера

От далече те гледам, страстно запален -

със блясък в мойте очи.

И виждайки твоят образ астрален,

сърцето ми буйно тупти.

 

Да срещнат очите ми твоите,

бих почакал - дори и години.

И за среща с теб там под секвоите,

бих изминал морета и пустини.

 

Представям си нявга с тебе да бродим

по улѝците в тихия град.

С часове, ако трябва, града ще обходим -

под залеза розов на цвят.

 

Но уви, за мен туй са напразни надежди,

неотразен аз оставам за теб!

Дори пременен с най-изящни одежди -

моят образ за тебе е блед.

 

На картината в хола аз виждам ни двама -

на фантазията автопортрет!

Преди не бях виждал тъй изтънчена дама -

достойна за моят сонет…

 

О, колко е мъчно да си въобразяваш,

че ще слеят се наште души!

Болезнено е все в химери да плаваш -

удавник на свойте мечти.

 

Щом пак те зърна - не мога се владам -

треперя чак цял от възхита.

Платоничната обич, в елегия страдам -

любовта на ориста си сърдита.

 

Ако трябва пак теб до смъртта ще избирам -

ще те търся дори във безкрая!

И знам, че на блянове глупи се опирам,

но моля ви, нек си мечтая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пресиян Кисьов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...