Портретът на Химера
Портретът на Химера
От далече те гледам, страстно запален -
със блясък в мойте очи.
И виждайки твоят образ астрален,
сърцето ми буйно тупти.
Да срещнат очите ми твоите,
бих почакал - дори и години.
И за среща с теб там под секвоите,
бих изминал морета и пустини.
Представям си нявга с тебе да бродим
по улѝците в тихия град.
С часове, ако трябва, града ще обходим -
под залеза розов на цвят.
Но уви, за мен туй са напразни надежди,
неотразен аз оставам за теб!
Дори пременен с най-изящни одежди -
моят образ за тебе е блед.
На картината в хола аз виждам ни двама -
на фантазията автопортрет!
Преди не бях виждал тъй изтънчена дама -
достойна за моят сонет…
О, колко е мъчно да си въобразяваш,
че ще слеят се наште души!
Болезнено е все в химери да плаваш -
удавник на свойте мечти.
Щом пак те зърна - не мога се владам -
треперя чак цял от възхита.
Платоничната обич, в елегия страдам -
любовта на ориста си сърдита.
Ако трябва пак теб до смъртта ще избирам -
ще те търся дори във безкрая!
И знам, че на блянове глупи се опирам,
но моля ви, нек си мечтая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пресиян Кисьов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ