24.02.2019 г., 17:57  

Пощальонката Лиза 

  Поезия
408 6 16

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ей, на... Пак. В таз тупалка няма нищо излишно. Бонбон, е! Но, ще ти цитирам друга твоя, в която си забранила коментарите:
    "Прочете по въздишките
    на детето си,
    морзовата азбука
    на щастието."
    И-и-и какво искам да река, ще кажеш?
    Амии - с тупалките се удря накрая... Така, че тряснатия да не може да се съвземе. Това начало, е самодостатъчен тупаник, след който каквото и да раздаваш все е пляскане по водна повърхност,,, Капиш or not Капиш?
    Стига,че се увлякох. Лека нощ!
  • Благодаря ти мила, Марианче!
  • Меги, благодаря ти за сърчицето.
    Светле, благодаря ти!
    Сърдечни поздрави ❤.
  • Хубаво е да видиш живота през очите на това стихотворение. Чувството е невероятно. Поздравления, Силве!
  • Силве ❤
  • Благодаря Ви, Иржи и Георги!
  • Хубаво, хубаво...
  • Когато някога комуникацията е била само чрез пощата,пощальоните са били чакани и обичани и от млади и от стари,защото са носели вест от любим или от деца,живеещи далече...Интересна хрумка,Силве,да усетиш промяната на времето чрез усещането за това на самата пощальонка Лиза..."спомня и плаче за лятото..и косата й бяла.."Адмирации!
  • Благодаря ти мила Доре!
  • Колко оригинално си събрала времето - ведно! Ведно -писмо..!.Навярно всички получаваме живота си, ведно писмо пуснато в пощенската ни кутия...Поздравявам те за този оригинален стих!
  • Благодаря ти много, Веси!
  • Интересно, оригинално, докосващо...! Аплодисменти, Силве!
  • Опитвам, Петър. Благодаря ти сърдечно за топлите думи.
    Благодаря за любими 🍀.
  • Много хубаво пощальонско стихотворение, усеща се чувство и настроение. И мисъл и опит и желание и можене. За поезия. Спирам, че много взех да те хваля, а не ми е привично това
  • Благодаря ти, Гавраил! Благодаря за любими.
  • Интересна тема в хубав стих.
Предложения
: ??:??