1.11.2008 г., 16:53

Послание

791 0 1
В разбитото ми съзнание
е забила нокти любовта.
Неизлекуван от минало страдание,
едвам потулил яростта.

Като приказно сияние,
разкрило неземни красоти,
лекуваш мойто отчаяние,
придаваш блясък в моите очи.

Изпращаш ти към мен послание
непочувствано от мен преди,
подвластен съм на твоето влияние,
върнало красотата в моите мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Евгениев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ми да, така е , всяка раздяла е ново начало!Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...