22.10.2009 г., 21:58

Послание

812 0 2

Послание

Какво послание да ти напиша?
Когато в този мрачен ден
душата ми, на топка свита,
ридае и жадува плен.

Когато сутрин се събудя,
изниква образът ти в мен.
Усещам тихото дихание.
Усещам нежното мълчание.

Събудих се за нов живот,
но ето той отново чака.
Подай ми капчици любов и
аз ще ти подам луната.

Узнах какво е любовта,
забързана по нови друми.
Върви тя с песен във ръка
и леко се усмихва във съня ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Светла !
    От все сърце и душа !
    Лека вечер и приятни почивни дни !
  • Красиво послание!Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...