Послание
Какво послание да ти напиша?
Когато в този мрачен ден
душата ми, на топка свита,
ридае и жадува плен.
Когато сутрин се събудя,
изниква образът ти в мен.
Усещам тихото дихание.
Усещам нежното мълчание.
Събудих се за нов живот,
но ето той отново чака.
Подай ми капчици любов и
аз ще ти подам луната.
Узнах какво е любовта,
забързана по нови друми.
Върви тя с песен във ръка
и леко се усмихва във съня ми.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
