Послание
Какво послание да ти напиша?
Когато в този мрачен ден
душата ми, на топка свита,
ридае и жадува плен.
Когато сутрин се събудя,
изниква образът ти в мен.
Усещам тихото дихание.
Усещам нежното мълчание.
Събудих се за нов живот,
но ето той отново чака.
Подай ми капчици любов и
аз ще ти подам луната.
Узнах какво е любовта,
забързана по нови друми.
Върви тя с песен във ръка
и леко се усмихва във съня ми.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
