Послание за бъдно
Снегът е само почеркът на зимата.
Февруари те написа и те прати.
Тогава беше просто синя гривна
и няколко числа – за непознатите.
Вързопче нов живот, мишоче някакво
със слепнати очички, свити пръстчета...
Най-мъдрият урок по оцеляване.
Не вижда и не чува, но се пръква
с неистов вик – да каже, че е съмнало,
че днес е точно този февруари,
че миналото в теб е наше сбъдване,
че цялата земя е страшно стара,
но лесно се преражда в детски крясък,
в един стремеж към вечното Начало.
Искрица светлина, писмо по вятъра,
припламване на нечия цигара
и чудото се случва – щрак – изплакало
за глътка въздух, прах и светлосенки.
Снежинките при нас са те изпратили –
разлистен цветен атом съвършенство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружа Матеева Всички права запазени
