4.06.2014 г., 23:12

Последен ден

497 0 0

Дойде денят, в който всички ще се пременят

и заедно с мен до 12 ще броят.

След този ден ние ще се разделим

и по пътя дълъг сами ще провървим.

Свършват ни безгрижните моменти

И скоро ще бъдем нии студенти,

А класната ни мила и добра, нека си остане все така усмихната

и дано запомни ни с добро, колкото и малко да е то.

Искам след години да се съберем

и някой от тези дни да пресъздадем.

Макар че ще сме по–големи и разумни

да си спомним за детските

години безразсъдни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катрин Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...