Последен дъх
Вибриращи струни, разпънати от докосване...
Люлка от сетивата, разпилени по
леглото на вълнистост.
Карамелено сладки целувки,
с нежност на първа любов.
Кожа от ласки покрита,
мокра от разсипани по нея желания.
Във изгревните ти ръце
едничка твоя само,
виждам се сякаш във твоите – мои очи...
Търся се в гласа ти,
намирам те във погледа ми...
И така на зазоряване тъй дълго
един в друг сме се търсили, че
накрая съвсем се слели...
За малко само, до най-близкото после
ще спра да те целувам –
за да ти призная,
съдбата ми май неразгадана
Да съм твоя по любов
И до живот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна-Мария Николаева Всички права запазени
