purvorodengrqh (Анна-Мария Николаева)
17 98
5.01.2011 г., 18:49 ч.

Последен дъх 

  Поезия » Любовна
877 0 3

 

Вибриращи струни, разпънати от докосване...

Люлка от сетивата, разпилени по

леглото на вълнистост.

Карамелено сладки целувки,

с нежност на първа любов.

Кожа от ласки покрита,

мокра от разсипани по нея желания.

Във изгревните ти ръце

едничка твоя само,

виждам се сякаш във твоите – мои очи...

Търся се в гласа ти,

намирам те във погледа ми...

И така на зазоряване тъй дълго

един в друг сме се  търсили, че

накрая съвсем се слели...

За малко само, до най-близкото после

ще спра да те целувам –

за да ти призная,

съдбата ми май неразгадана

Да съм твоя по любов

И до живот...

 

© Анна-Мария Николаева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??