Jan 5, 2011, 6:49 PM

Последен дъх 

  Poetry » Love
876 0 3

 

Вибриращи струни, разпънати от докосване...

Люлка от сетивата, разпилени по

леглото на вълнистост.

Карамелено сладки целувки,

с нежност на първа любов.

Кожа от ласки покрита,

мокра от разсипани по нея желания.

Във изгревните ти ръце

едничка твоя само,

виждам се сякаш във твоите – мои очи...

Търся се в гласа ти,

намирам те във погледа ми...

И така на зазоряване тъй дълго

един в друг сме се  търсили, че

накрая съвсем се слели...

За малко само, до най-близкото после

ще спра да те целувам –

за да ти призная,

съдбата ми май неразгадана

Да съм твоя по любов

И до живот...

 

© Анна-Мария Николаева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??