Понеже от последната си риза
направих на небето летни кръпки,
ще трябва много тайно да излизам
по тъмно.
Като котка – с тихи стъпки –
далеч от хорски поглед или клюка.
Луната знам плете ми пелерина.
Натрупаните облаци в улука
пързалка водна правят,
за да мина.
По вятъра, нали е лифт чудесен,
понасям се. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация