Последен есенен лист
Понеже от последната си риза
направих на небето летни кръпки,
ще трябва много тайно да излизам
по тъмно.
Като котка – с тихи стъпки –
далеч от хорски поглед или клюка.
Луната знам плете ми пелерина.
Натрупаните облаци в улука
пързалка водна правят,
за да мина.
По вятъра, нали е лифт чудесен,
понасям се.
Потропва в такт паважа.
Дъждът ми пише в ноти нова песен
за топлото море, за да разкажа,
за чайки и вълни –
сърцето там е.
През зимата ще е любов за спомен.
Сега съм тиха,
гола,
сляпа,
няма...
като последен лист от есента отронен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
