Последен есенен лист
Понеже от последната си риза
направих на небето летни кръпки,
ще трябва много тайно да излизам
по тъмно.
Като котка – с тихи стъпки –
далеч от хорски поглед или клюка.
Луната знам плете ми пелерина.
Натрупаните облаци в улука
пързалка водна правят,
за да мина.
По вятъра, нали е лифт чудесен,
понасям се.
Потропва в такт паважа.
Дъждът ми пише в ноти нова песен
за топлото море, за да разкажа,
за чайки и вълни –
сърцето там е.
През зимата ще е любов за спомен.
Сега съм тиха,
гола,
сляпа,
няма...
като последен лист от есента отронен.
© Деа All rights reserved.
