Aneta_kz (Анета)
511 12636
17.10.2007 г., 14:53 ч.

Последна молба 

  Поезия
887 0 32
За мен ли беше чашата с отровата,
която изоставих недокосната?
Погребах във живота си прокобата,
която ме направи рогоносна.
..............
Ще седнеш ли до мен?
Ще потъжиш ли?
Тъй както някога го правехме.
Сами.
Ще ме наметнеш ли със мъжките си ризи
и ще избършеш ли горчивите сълзи?
Аз няма дълго да се цупя.
Обещавам.
Ще си похлипам малко.
От тъга.
... И нивата в живота разоравам,
за да изхвърля всякаква вина.
Ще тръгна някъде.
Къде ли?
Ще ме обрулват сухи ветрове.
Ще се прераждат всеки ден незрели
любовите от мойте живини...
..........
Ще седнеш ли до мен, преди да тръгнеш?
Ще потъгуваш ли със мен?
Както преди?
Пороен дъжд в очите ми ще зърнеш,
но щом решил си, 
моля те...
Тръгни!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??