Aneta_kz (Анета)
511 12636
Oct 17, 2007, 2:53 PM

Последна молба 

  Poetry
890 0 32
За мен ли беше чашата с отровата,
която изоставих недокосната?
Погребах във живота си прокобата,
която ме направи рогоносна.
..............
Ще седнеш ли до мен?
Ще потъжиш ли?
Тъй както някога го правехме.
Сами.
Ще ме наметнеш ли със мъжките си ризи
и ще избършеш ли горчивите сълзи?
Аз няма дълго да се цупя.
Обещавам.
Ще си похлипам малко.
От тъга.
... И нивата в живота разоравам,
за да изхвърля всякаква вина.
Ще тръгна някъде.
Къде ли?
Ще ме обрулват сухи ветрове.
Ще се прераждат всеки ден незрели
любовите от мойте живини...
..........
Ще седнеш ли до мен, преди да тръгнеш?
Ще потъгуваш ли със мен?
Както преди?
Пороен дъжд в очите ми ще зърнеш,
но щом решил си, 
моля те...
Тръгни!

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??