Oct 17, 2007, 2:53 PM

Последна молба

Poetry

1.1K 0 32

За мен ли беше чашата с отровата,която изоставих недокосната?Погребах във живота си прокобата,която ме направи рогоносна...............Ще седнеш ли до мен? Ще потъжиш ли?Тъй както някога го правехме. Сами.Ще ме наметнеш ли със мъжките си ризии ще избършеш ли горчивите сълзи?Аз няма дълго да се цупя. Обещавам.Ще си похлипам малко. От тъга.... И нивата в живота разоравам,за да изхвърля всякаква вина.Ще тръгна някъде. Къде ли?Ще ме обрулват сухи ветрове.Ще се прераждат всеки ден незрелилюбовите от мойте живини.............Ще седнеш ли до мен, преди да тръгнеш?Ще потъгуваш ли със мен? Както преди?Пороен дъжд в очите ми ще зърнеш,но щом решил си, моля те... Тръгни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Черна_Роза (Жулиета Великова)

ЖЕСТОКО!! Ани, дори и тези дето те четат, покрай теб ще станат поети,заразени от твоята земна мъдрост и сила на изказа!Разбиващ стих...,за кой ли път...!!!

2008-11-10T01:31:23+02:00
Miss_Dinamit (Александра Николова)

Много хубав стих.Пишеш невероятно!

2007-11-09T18:34:17+02:00
Aneta_kz (Анета)

Благодаря на всички, че прочетохте и коментирахте!
Кадир, не е преживяно.
Ако преживявахме всичко за което пишем... едва ли щяхме да имаме сили да пишем. Поне при мен е така!
Поздрави!

2007-10-21T16:41:06+03:00
dhanny (Дани Иванова)

нямам думи...браво!

2007-10-19T15:28:43+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Браво Ани!
Много ми хареса!

2007-10-18T21:06:31+03:00