За мен ли беше чашата с отровата,която изоставих недокосната?Погребах във живота си прокобата,която ме направи рогоносна...............Ще седнеш ли до мен? Ще потъжиш ли?Тъй както някога го правехме. Сами.Ще ме наметнеш ли със мъжките си ризии ще избършеш ли горчивите сълзи?Аз няма дълго да се цупя. Обещавам.Ще си похлипам малко. От тъга.... И нивата в живота разоравам,за да изхвърля всякаква вина.Ще тръгна някъде. Къде ли?Ще ме обрулват сухи ветрове.Ще се прераждат всеки ден незрелилюбовите от мойте живини.............Ще седнеш ли до мен, преди да тръгнеш?Ще потъгуваш ли със мен? Както преди?Пороен дъжд в очите ми ще зърнеш,но щом решил си, моля те... Тръгни!