3.02.2008 г., 17:37

Последна молба, облечена в смърт

1.3K 0 8
Обърнатите кръстове вече не вярват в смъртта -
през тях протича моята кръв отровена.
Езичниците дишат в пръстта,
портата към Ада е вече отворена...

Братче, чуй болката в безмълвния крясък!
Сърцето ми кърви в дяволско стенание,
ослепявя вярата с мъртвия си блясък,
заглушава лъжливото ни обещание...

Братче, виж как кървят сълзите,
прегърни последното ми дихание...
нашите спомени пронизват очите,
помнят нежността, давена в стенание,
докато в раната гниеха мечтите...

Братче, пак те моля, убий мъглата,
спаси гнилата нежност в дъха ми прашен,
прегърни надеждата, паднала в тъмнината,
лекувай обичта, давена в спомена страшен...

Братче, храча истини в самотата,
кръвта ми ще измие твоята слепота,
студът ти погреба дъха ми в тъмнината
остави забравата да пие мисли в празнота...




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! много е хубаво! Много приятно изненадана съм, че толкова млад човек пише толкова хубаво! Поздрави от мен!
  • Ди,спомням си,че искаше и от мен критика по едно време...
    не аз съм човекът,защото никак ме няма в писането,но дори и да не искаш да ти го казват-ставаш все по-добра-давай така
  • Това с ритъма го усетих и си блъскат главата как точно да го оправя...има за сега почти нищо не е родила.Продължавам да чета и дано измисля нещо.
    Братко...не.Просто защото има много конкретна причина да е "братче" и това е обръщение към конкретен човек.Както и в предишното-нарочно използвах сестричка а не сестра или нещо друго...
    Благодаря за критиката.
  • Искаш критика?
    ОК
    Първо, малко отвлечено съветче: следи си ритъма. Губи се на много места, което прави стиха и свястната рима да звучат малко тромаво.
    Второ, нещо конкретно. Какво ще кажеш за "братко"?
  • Таланта ти знаеш, че си го имаш, но не искам да те насърчавам да пишеш все в тази наоска. Има къде къде по хубави неща, които можеш да запечаташ в рима

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...