Последна молба, облечена в смърт
през тях протича моята кръв отровена.
Езичниците дишат в пръстта,
портата към Ада е вече отворена...
Братче, чуй болката в безмълвния крясък!
Сърцето ми кърви в дяволско стенание,
ослепявя вярата с мъртвия си блясък,
заглушава лъжливото ни обещание...
Братче, виж как кървят сълзите,
прегърни последното ми дихание...
нашите спомени пронизват очите,
помнят нежността, давена в стенание,
докато в раната гниеха мечтите...
Братче, пак те моля, убий мъглата,
спаси гнилата нежност в дъха ми прашен,
прегърни надеждата, паднала в тъмнината,
лекувай обичта, давена в спомена страшен...
Братче, храча истини в самотата,
кръвта ми ще измие твоята слепота,
студът ти погреба дъха ми в тъмнината
остави забравата да пие мисли в празнота...
© Димитрина Иванова All rights reserved.
