Feb 3, 2008, 5:37 PM

Последна молба, облечена в смърт

  Poetry » Other
1.3K 0 8
Обърнатите кръстове вече не вярват в смъртта -
през тях протича моята кръв отровена.
Езичниците дишат в пръстта,
портата към Ада е вече отворена...

Братче, чуй болката в безмълвния крясък!
Сърцето ми кърви в дяволско стенание,
ослепявя вярата с мъртвия си блясък,
заглушава лъжливото ни обещание...

Братче, виж как кървят сълзите,
прегърни последното ми дихание...
нашите спомени пронизват очите,
помнят нежността, давена в стенание,
докато в раната гниеха мечтите...

Братче, пак те моля, убий мъглата,
спаси гнилата нежност в дъха ми прашен,
прегърни надеждата, паднала в тъмнината,
лекувай обичта, давена в спомена страшен...

Братче, храча истини в самотата,
кръвта ми ще измие твоята слепота,
студът ти погреба дъха ми в тъмнината
остави забравата да пие мисли в празнота...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! много е хубаво! Много приятно изненадана съм, че толкова млад човек пише толкова хубаво! Поздрави от мен!
  • Ди,спомням си,че искаше и от мен критика по едно време...
    не аз съм човекът,защото никак ме няма в писането,но дори и да не искаш да ти го казват-ставаш все по-добра-давай така
  • Това с ритъма го усетих и си блъскат главата как точно да го оправя...има за сега почти нищо не е родила.Продължавам да чета и дано измисля нещо.
    Братко...не.Просто защото има много конкретна причина да е "братче" и това е обръщение към конкретен човек.Както и в предишното-нарочно използвах сестричка а не сестра или нещо друго...
    Благодаря за критиката.
  • Искаш критика?
    ОК
    Първо, малко отвлечено съветче: следи си ритъма. Губи се на много места, което прави стиха и свястната рима да звучат малко тромаво.
    Второ, нещо конкретно. Какво ще кажеш за "братко"?
  • Таланта ти знаеш, че си го имаш, но не искам да те насърчавам да пишеш все в тази наоска. Има къде къде по хубави неща, които можеш да запечаташ в рима

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...