Последна нощ
ПОСЛЕДНА НОЩ
Не тъгувай! Последната нощ
бе за теб подарък погрешка.
Ти, която с любов си играеш,
си помисли съвсем по човешки...
Че е твоя! И потъна в прегръдките
на поредния принц от мечтите.
Тази нощ бе за тебе последна
и беляза със сълзи очите.
В малката стая наряза хартия
на сърца, пълни с много надежда.
Ти накичи умело стената
и очакваше някаква нежност.
Самозвана, уверена, бляскава,
Разпродаде на търг самотата си.
Ти забрави, че тя е белязала
и сърцето ти, и душата ти.
Самотата на теб ти е спътница.
Ти в съня си само си с някого,
пък ще чакаш с надежда да дойде
в най-студената зима - лятото.
И остнал е някакъв спомен...
Вместо човек - само белег,
а душата под наем си вземаш
и разчиташ на глупава смелост.
И когато прозреш, че си лъгана
и е сбъркала пътьом съдбата ти,
че прикрита, бедна, раздърпана,
са ти върнали пак самотата.
Пак сама си в своята стая,
а в сърцето - само илюзия.
Всички вече гръб ти обръщат
и не чуваш познатата музика.
На какво във момента приличаш
с тази чужда, поредна победа?
А страхът на колене те свлича
във дома си сама се огледай.
Сред живота си, сивкаво блатен,
сред праха на неща разпиляни,
ще откриеш последната нощ,
че била е пълна с измами!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
