Patrizzia (Надежда Ангелова)
2247 18463
7.08.2024 г., 9:30 ч.  

Последна пеперуда 

  Поезия » Философска
115 0 3

И защо ли съм толкова тъжна, дори да не искам?
Пеперуди отглеждам... те в чужди хербарии спят.
Свят от думи градих... да ви стана позната и близка.
Шепа пъстри крилца, за заблуда на външния свят.

 

И защо ли блести моят смях – разпиляни мъниста?
сто авлиги пленени са думите нощем, а в стих,
под крилатата сянка смоковница тихо разлиства,
пак тъгата, която под нея несръчно зарих.

 

Накъде да вървя? Като нямам светлик, да прогледна...
Всички нощни звезди да превърна от обич в цветя.
Но в душата си пазя една пеперуда – последна,
късче пъстра любов, та дано там, в съня полетя...


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • "сто авлиги пленени", "смоковница", "зарих" - какви хубави думи и изрази! И цялото стъхотворение ми хареса много! Браво!
  • Да има винаги любов в душата ти, Надя!
    Красива творба!
Предложения
: ??:??