ПОСЛЕДНАТА РОЗА НА ЛЯТОТО
Този Дявол ли, седнал на моето рамо,
пак шепти, че не си ти за мен?
И че скоро в душата ми зима скована
ще замести горещия ден...
Той ли хвърля в лицето ми истини сиви
и мечтите ми стрива на прах,
а душата ми, клетата, в ужас се свива
задушена в тъмница от страх.
Може би е така, може би твърде късно
стигнах до този брод възмечтан...
Колко листове празни преди туй откъснах ...