Последната роза ня лятото
ПОСЛЕДНАТА РОЗА НА ЛЯТОТО
Този Дявол ли, седнал на моето рамо,
пак шепти, че не си ти за мен?
И че скоро в душата ми зима скована
ще замести горещия ден...
Той ли хвърля в лицето ми истини сиви
и мечтите ми стрива на прах,
а душата ми, клетата, в ужас се свива
задушена в тъмница от страх.
Може би е така, може би твърде късно
стигнах до този брод възмечтан...
Колко листове празни преди туй откъснах
в календара на своята длан...
Но душата ми - вижте я! С трепет притиска
тази роза последна на лятото
и напук на бодливата пареща истина,
още вярва тя в чудото, святото...
Пряко всички закони страхът си отива
и възкръсва надеждата в мен.
Стискам своята роза тъй сладко-бодлива,
с дъх на щастие в летния ден.
И напук на студената зимна угроза,
хищно впила пак в мене ръце -
пазя летния дъх на последната роза
с чистотата на своето сърце!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
