Последни гости
Тази нощ изгубихме земята.
Останаха да светят белите ù кости.
Дърветата ги няма, няма я тревата,
с теб ще бъдем последните ù гости.
В тази нощ, като кладенец студена,
когато ще сме толкова излишни,
под старото замръзнало вретено
на земята - красива и предишна,
само ние ще вървим така
към хоризонта, който ще засвети
и без да пускаш моята ръка ...