1.02.2013 г., 11:43 ч.

Последни гости 

  Поезия
2317 1 53

 

 

                                                    Последни гости

 

Тази нощ изгубихме земята.

Останаха да светят белите ù кости.

Дърветата ги няма, няма я тревата,

с теб ще бъдем последните ù гости.

 

В тази нощ, като кладенец студена,

когато ще сме толкова излишни,

под старото замръзнало вретено

на земята - красива и предишна,

само ние ще вървим така

към хоризонта, който ще засвети

и без да пускаш моята ръка

под восъчния натиск на небето,

ще откриеш корените плодни,

когато някога било е лято

и още си е дишала свободно

и се е въртяла с нас земята.

 

Съмна, но не ми прави закуска.

Силата е в нас, омесила тестото,

която само смелите допуска.

Тази нощ намерихме живота.

 

 

© Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??