19.08.2023 г., 15:33

Последните дни на патриархата

1.1K 1 0

  

    „Ще изпукаме от студ –

дума дядо и се мръщи.

Старо, дай един кютук –

топло искам да е  вкъщи!“

 

До огнището седи

и през час цигарка свива.

Баба нищо не мълви -

прежда на кълбо навива.

 

„Старо, оглушаваш  май!

Я ми сгрей една ракия!“

„Дай ми туй, онуй ми дай –

да командваш, знам, те бива.

 

Работа си имам аз,

мен ме чака цяла къща“.

Дядо гледа във захлас,

и сърдито пак се мръщи:

 

„Старо,  нещо става с теб!

Я върви и не приказвай!

Аз не съм на буре  чеп!

Че ще почна да наказвам!“

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Edmon Nazarian Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...