beggins (Пламен Сивов)
72 1
3.03.2017 г., 11:57 ч.

Последният пророк 

  Поезия » Философска
366 1 5

Последният пророк се взираше от хълма 

с най-хубавия изглед към Апокалипсиса. 

Бе паднала завесата след праведните хорове 

и бяха отзвучали всички грешни писъци. 

 

Спокойни ангели прибираха последните тръби в калъфите 

и сваляха звездите, слънцето, декорите и реквизита. 

Пустееше светът. Блестеше светъл прах по ъглите. 

Далече в ниското димеше дяволът и цялата му свита. 

 

Пророкът душеше пространството – нелеп изобличител, 

но в ноздрите му биеше горчива, вездесъща пепел. 

Не бе останало какво да се осъжда и предрича - 

защото краят бе дошъл на всеки грях. Дори на всяка добродетел. 

 

В очите мътна пот изби – неопростена стара влага –

последната сълза в света бе съдено да бъде ледена. 

Последният пророк я сдъвка вместо прошка блага, 

намръщи се в лицето на Христа и тръгна към геената.

© Пламен Сивов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??