beggins (Пламен Сивов)
84 1
Mar 3, 2017, 11:57 AM

Последният пророк 

  Poetry » Phylosophy
411 1 5

Последният пророк се взираше от хълма 

с най-хубавия изглед към Апокалипсиса. 

Бе паднала завесата след праведните хорове 

и бяха отзвучали всички грешни писъци. 

 

Спокойни ангели прибираха последните тръби в калъфите 

и сваляха звездите, слънцето, декорите и реквизита. 

Пустееше светът. Блестеше светъл прах по ъглите. 

Далече в ниското димеше дяволът и цялата му свита. 

 

Пророкът душеше пространството – нелеп изобличител, 

но в ноздрите му биеше горчива, вездесъща пепел. 

Не бе останало какво да се осъжда и предрича - 

защото краят бе дошъл на всеки грях. Дори на всяка добродетел. 

 

В очите мътна пот изби – неопростена стара влага –

последната сълза в света бе съдено да бъде ледена. 

Последният пророк я сдъвка вместо прошка блага, 

намръщи се в лицето на Христа и тръгна към геената.

© Пламен Сивов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??