Наведох се, откъснах те и се изправих,
почувствах болка, а теб обля те топлина,
когато осъзнах, какво все пак направих,
животът твой, облян в кръвта ми отлетя...
Не знам дали внимание аз търся,
но грешка е, макар че няма верен път,
егоистично е, да крия аз не дръзвам,
о да, банално е, но силен е зовът...
Трудно е да гледаш как животът си отива,
пламък гасне, отлита нещо, далече там,
не мога да издържам в тази болка сива,
накрая вярвам, винаги оставаш сам... ...