Последно сбогом

Подозрения тягостно мислите ми изгаряха
питах те, а ти мълчеше,
картини в изневяра си представях,
но истински ли са, аз не знаех.
Гледах те някак неуверено,
сякаш подразбирах
и исках друго аз да чуя
и чаках, но какво - не знаех.
Думи тежки и коварни
ме прободоха в сърцето
с острие, обляно с отровна измама,
това сърце не ще ти прости.
В този миг изгубих теб
и нещо в мен умря,
сякаш кошмарен сън сънувах,
да се пробудя аз исках.
Денем без мисълта за теб не минава,
вечер в съня ми твоят образ се явява,
мислено при теб се връщам,
но думи тежки аз прегръщам.
Нямам сили отново да заплача,
тежко е и как боли,
мъката в чашата си давя,
че си с нея сега ти.
Дните тягостно минават,
сякаш съм отнесена в друг свят,
блуждая някъде в пространството,
сълзите парещи ме изгарят
и ме задушават.
Години, пълни с вяра,
с копнеж,
с жертви
и себеотдаване,
знай, не се забравят.
Тя ще вземе моето място
и нека те обича,
с нея ще живееш и споделяш,
но ще бъде утешителна награда.
И някой ден очите си ще отвориш,
но празна душа в мен ще срещнеш.
Щаслив с нея ти бъди,
мен забрави,
тялото си и подари
и любовта си, ако можеш ти.