19.11.2022 г., 14:06 ч.  

Пословично 

  Поезия
254 3 7

Крива ми е крушата,
карам през просото.
Къси са ми струните,
не вървя по ноти.

 

Все загарям тенджери,
стяга ме чепика.
Толкова по темата,
чеша си езика.

 

Наклоних ти релсите,
дадох ти нов ъгъл. 
С мен препуска времето,
но пък не потръгва.

 

И от всичко казано
всъщност ще научиш
да си плюеш в пазвата,
да не ти се случа.
 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??