Пословично
Крива ми е крушата,
карам през просото.
Къси са ми струните,
не вървя по ноти.
Все загарям тенджери,
стяга ме чепика.
Толкова по темата,
чеша си езика.
Наклоних ти релсите,
дадох ти нов ъгъл.
С мен препуска времето,
но пък не потръгва.
И от всичко казано
всъщност ще научиш
да си плюеш в пазвата,
да не ти се случа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
