19 nov 2022, 14:06  

Пословично 

  Poesía
256 3 7

Крива ми е крушата,
карам през просото.
Къси са ми струните,
не вървя по ноти.

 

Все загарям тенджери,
стяга ме чепика.
Толкова по темата,
чеша си езика.

 

Наклоних ти релсите,
дадох ти нов ъгъл. 
С мен препуска времето,
но пък не потръгва.

 

И от всичко казано
всъщност ще научиш
да си плюеш в пазвата,
да не ти се случа.
 

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??