Крива ми е крушата,
карам през просото.
Къси са ми струните,
не вървя по ноти.
Все загарям тенджери,
стяга ме чепика.
Толкова по темата,
чеша си езика.
Наклоних ти релсите,
дадох ти нов ъгъл.
С мен препуска времето,
но пък не потръгва.
И от всичко казано
всъщност ще научиш
да си плюеш в пазвата,
да не ти се случа.
© Миглена Миткова All rights reserved.
, усмихна ме, Меги argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
