Послъгах...
Денят ми започва със чаша кафе
и слънчево цвете в косите.
Добре де, послъгах, най-първо със теб
са всичките мисли пропити.
Какво следва после? А, да, гардероб,
все тая какво ще си сложа.
Но мисля, че роклята с голия гръб -
обичаш я - тя ми подхожда.
Търговецът ранен на ъгъла пуст
с дежурна усмивка ми маха.
Дали съм му странна, самичка съм уж,
а все си говоря със Някой.
И после работя, кого ли пак лъжа,
та духом отново съм с теб.
А тялото? Тялото просто се гърчи
във този безтебен вертеп.
Прибирам се вечер, умора събличам,
не мисля за нищо сега.
Признавам, излъгах, така те обичам,
че твоя тепърва ще бъде нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
