toxin (Таня Донова)
354 4100
18.08.2014 г., 15:42 ч.  

Послъгах... 

  Поезия » Друга
718 1 10

Денят ми започва със чаша кафе

и слънчево цвете в косите.

Добре де, послъгах, най-първо със теб

са всичките мисли пропити.

 

Какво следва после? А, да, гардероб,

все тая какво ще си сложа.

Но мисля, че роклята с голия гръб -

обичаш я - тя ми подхожда.

 

Търговецът ранен на ъгъла пуст

с дежурна усмивка ми маха.

Дали съм му странна, самичка съм уж,

а все си говоря със Някой.

 

И после работя, кого ли пак лъжа,

та духом отново съм с теб.

А тялото? Тялото просто се гърчи

във този безтебен вертеп.

 

Прибирам се вечер, умора събличам,

не мисля за нищо сега.

Признавам, излъгах, така те обичам,

че твоя тепърва ще бъде нощта.

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??