Послъгах...
Денят ми започва със чаша кафе
и слънчево цвете в косите.
Добре де, послъгах, най-първо със теб
са всичките мисли пропити.
Какво следва после? А, да, гардероб,
все тая какво ще си сложа.
Но мисля, че роклята с голия гръб -
обичаш я - тя ми подхожда.
Търговецът ранен на ъгъла пуст
с дежурна усмивка ми маха.
Дали съм му странна, самичка съм уж,
а все си говоря със Някой.
И после работя, кого ли пак лъжа,
та духом отново съм с теб.
А тялото? Тялото просто се гърчи
във този безтебен вертеп.
Прибирам се вечер, умора събличам,
не мисля за нищо сега.
Признавам, излъгах, така те обичам,
че твоя тепърва ще бъде нощта.
© Таня Донова All rights reserved.
