8.06.2022 г., 21:47 ч.

Поспри се, време 

  Поезия
231 1 6

Намерих ли или сънувам

безбрежността на висините?

Кармично сякаш съществувам –

в подвластна волност на орлите.

 

Така ще виждам отвисоко

красивото разлято в друми.

И в пяната на два потока

със перлен блясък помежду им.

 

Поспри се време, не, не бързай,

дали понякога било си

меланхолично, вместо дръзко

и незадаващо въпроси?

 

В безвремие душата моя,

единствено намира смисъл.

А хаосът руши покоя

и лудва с първороден писък!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че сте тук с вашите мнения, Ели, Щураче, Вики, Ина, Скити! ПОЗДРАВИ!
  • Много е добро!
  • изглежда хаосът е за препочитане
  • Погледнато отвисоко, всичко изглежда различно. А времето, докато отговори на едни въпроси, задава нови
  • Стой си там високо, в безбрежността и над орлите, светът е място нешироко в което губят се душите
    Много добро!
  • Поспри се време, не, не бързай,
    дали понякога било си
    меланхолично, вместо дръзко
    и незадаващо въпроси?
    Прекрасно е, Дани! Поздравления!
Предложения
: ??:??