Намерих ли или сънувам
безбрежността на висините?
Кармично сякаш съществувам –
в подвластна волност на орлите.
Така ще виждам отвисоко
красивото разлято в друми.
И в пяната на два потока
със перлен блясък помежду им.
Поспри се време, не, не бързай,
дали понякога било си
меланхолично, вместо дръзко
и незадаващо въпроси?
В безвремие душата моя,
единствено намира смисъл.
А хаосът руши покоя
и лудва с първороден писък!
© Данаил Таков Всички права запазени