Поспри се, време
Намерих те или сънувам –
в безбрежността на висините?
Кармично сякаш съществувам –
във волността насред орлите.
Така ще виждам отвисоко,
разлята красота по друми.
Във пяната на два потока
спя – в перлен блясък помежду им.
Поспри се време, не, не бързай!
Дали понякога било си
меланхолично, вместо дръзко...
и незадаващо въпроси?
В безвремие душата моя,
единствено намира смисъл.
А хаосът руши покоя
и лудва с първороден писък!
© Данаил Таков All rights reserved.
