Поспри за миг /акростихотворение/
Нощта заплува тихо над реката.
Една комета ярко изгоря.
Може би е нечия душа, която
Е била изпепелена от страстта.
Целува вятър цветовете на дървото.
Единствената птица в клоните му спи.
Ликува пролетно небето и рисува
Искрящи, огнени звезди.
Сърцето ми е пълно със любов и песни.
Поспри за миг във моите очи!
Огледай се и в тях ще видиш
Лице на ангел с твоите черти.
Усмивката ти топла ще заслужа.
Пътеката към теб ще извървя.
Аз имам във душата пеперуди...
Те ще изпият твоята сълза...
Реката в лунното сребро се къпе.
От изток грациозно пристъпва утринта.
Нощта съблича сластно тъмната си дреха.
И скоро ще царува в своя трон деня.
*Полупатроните са патрони с половин заряд,
предназначени за близка и лесна цел
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Радовенска Всички права запазени
