27.07.2004 г., 10:37

Пост-готварски неволи

1.2K 0 0

Хумористичен цикъл "Готварски"

След рагу, шкембе чорба и палачинки,
Багдад бледнее в свойте поражения,
опушени стени, мазилка срутена,
сал коалицията липсва за сравнение.
Започвам днес възстановителен процес,
неволята поканих, но отказа,
болял я зъб, имала абцес,
за сведение болничен показа.
На стълба се качих и с маламашка
замазах смело бедния таван,
проклинайки съдбата сиромашка,
съня си, кулинарния си плам.
След туй шпакловка, белия латекс,
пресъхнаха устата от умора,
изпих ракийки няколко на екс,
обзе ме Музата, какво да ви говоря.
Работното в мен бързо надделя
и всичко стана в миг, като на кино,
Дали да беше тук би завидял,
но моята не е Дали, дойде и... зина...
Господа зове да си ме вземе,
кошмар съм бил, наказващ нечий грях,
некадърник, страшно тежко бреме,
а аз оттеглих се и тихичко заспах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...