Посвещавам на всички емигранти
Посвещавам
на всички емигранти
Скитах се! Дори бездомен бях!
И слугувах на студени хора!
Бях забравил що е радост, смях!
Нощем не заспивах от умора!
Тежко е далече от дома!
Трудно е в съня си да целуваш
най-любимите-деца, жена,
а на сутринта да се преструваш,
че при тебе всичко е наред!
Няма болка, няма отчаяние!
Но душата е студена! Лед!
Там е скрито твоето желание
с тях поне за миг да бъдеш ти!
Своя син пораснал да прегърнеш!
Дъщеря ти да ти прошепти:
тате, тук кога ще се завърнеш?
Чакаме те всеки ден и час!
Чакаме с надежда във очите
да си дойдещ! Да си тук със нас!
Липсваш ни и в нощите, и в дните!
03.10.2019 г-
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
