8.02.2013 г., 14:09

Посветено на Мама

958 0 0

Днес след повече от двайсет години
майка ми пак е на двайсет и две -
цупи се много, докато гневът ù отмине,
а после се смее като малко дете.
Обича да пее старите песни,
но смело танцува дори Гангнам стайл.
А вечер ми готви гозби прекрасни
и строго се вглежда във всеки детайл.
Макар че вече често е уморена,
пази във себе си младежка искра
и никога не ще я видиш сломена,
защото е много силна жена.
Всеки ден ме кара да се гордея,
че именно с нея дълго живях,
че именно с нея често се смея,
че именно тя е мойта сродна душа.
Зная, че често се караме, мамо
и зная че не съм перфектна, уви...
Но за мен само ти си оставаш силното рамо
на което вече не плача... почти... :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....